„Мъртви души“ на Николай Гогол е смятан не само за връх в творчеството му, но и за първия модерен руски роман. Самия Гогол го нарича „епична поема в проза“. Романът представя една изключително дълбока картина на кризата в руското общество, настъпила като последствие от упадъка на крепостната система. Гогол пресъздава действието на тъмните, злите сили, разяждащи духовната същност на Русия. Преплитането на трагичното и комичното изкарва на показ не социалната обвивка на народа, а духовното ядро на руското самодържавие. Незабравимите и въздействащи герои, населяващи книгата се превръщат в архетипни образи – Чичиков, Плюшкин, Манилов, Коробочка и романът в еталон за иронична и сатирична проза.

Настоящото издание, излизащо в най-луксозната поредица на ИК „Захарий Стоянов“ е в класическия превод на Димитър Подвързачов, с предговор от Николай Бердяев.