Толкова много хора са „затворници“ в собствените си души. Те не знаят как да открият любовта, за да могат да я споделят. Така можем да пропилеем целия си живот, без да сме изпитали радостите му. Затова трябва да се научим как да общуваме и да откликваме на поривите на човека до нас. Понякога любовта не може да бъде изразена, защото е скътана дълбоко в сърцата ни. Ако заживеем в крепостта, която сме си изградили, ще избегнем опасността да бъдем наранени, но няма да познаем истинската любов. Ако овладеем новите умения за общуване, които майките ни не са могли да ни научат, а бащите ни дори не са знаели, ние ще бъдем готови да обичаме партньорите си много по-пълноценно и истински. Не можем вече да обръщаме гръб на чувствата си. Дълбоко в себе си ние жадуваме вечна любов. Това чувство назрява у нас. Любовта е в сърцата ни.