„Мария Тертер - Царицата“ е роман пътуване назад в историята. На страниците му ще срещнем много познати имена, но и такива, за които не знаем почти нищо. Достоверност и увлекателност, съчетани в една книга.

Прави впечатление, че Людмила Андровска е проучила детайлно и в подробности историческия отрязък от епохата, в който вмества своя разказ, неговата динамика, превратност и неочакваност на събитията.

Почти всички от типажите ѝ са реално съществували личности: дъщерите на Мария – Анна, кралица на Сърбия, и Елена – съпруга на татарския предводител Чака, патриарх Йоаким III, царският брат Елтимир, болярите, византийските властелини.

Достоверни са и останалите – вдадените в тихата си обич Зент и Божия; учителят кир Ставрос; Багрян и Томир и пр.

Много интересна е интерпретацията на Людмила за цар Ивайло, за когото тя смята, че е от болярски род, а не прост свинепас, както е често застъпваното за него мнение и сега.

Цялото повествование, умело разделено на кратки откъси и по години, представлява цветна хроника на събитията в изстрадалата ни държава. По страниците на която изплуват и постепенно избледняват ликовете на царе и царици, на герои и дребни душици, на пролетна независимост и васален ярем.

Но в романа всички деяния човешки – праведни и грешни, се превръщат в противоречива мозайка, върху която ярко ще изпъкне ликът на Достойния. Чието време за мащабна изява вече е дошло и той еднолично встъпва в правата си...

Георги Николов