Приключенията на вече не толкова малката Божана продължават. Времето е толкова особено нещо. Лети или се влачи. Все го няма. А понякога дори спира, ама за малко и тогава се случават интересни неща...

– Може би понякога времето се спира за малко, за да не се случват лошите неща – установи, макар и за себе си Божанчето. Но не беше писано, както казва бабата на Божана, това да продължи дълго.
Изведнъж нещо изхряска в небето и затрещя с такава сила, че всяко живо същество се вцепени, вперило поглед нагоре.
– По никое време лятна светкавица! Боже, боже, какво става с това време, с този свят?! – зачуди се бабата на Малката Голяма Божана.
– Нищо, бабо, нищо – успокои я внучката ѝ.
– Времето може да е и слънчево, и снежно, и със светкавици, и с ветрове, но то винаги ще е хубаво, когато сме заедно…