„В този момент, без да почука в стаята влезе приятелят ѝ Васко.
- Хайде да си играем, Божанче – прикани я той.
- Чакай малко. Не виждаш ли, че съм заета? Я погледни по-внимателно тук – посочи тя с пръст към шкафа. – Кутията с тайните ми се движи, издува се и като че ли пищи.
Преди Васко да разбере за какво става дума, какви са тия тайни и пищенета, кутията на Малката Голяма Божана се наклони, преобърна се, падна на земята и…”

Вече съвсем не малката Божана разбира какво означава да пазиш нечия тайна и колко трудно може да бъде това…