Поезия, която предефинира същността на битието

Много е трудно да се обговори една поезия, която в безброй вариации заявява толкова много откази от банални определения, от ред традиционни идентичности на лирическия аз.

В поезията от новата стихосбирка „Мълчания от Надежда“ на Надежда Искрова намираме стремеж за постигане на същността на битието чрез оголването на различните обвивки на делничното и всекидневното. Да се каже, че тази поезия е мощно завладяна от културата на Изтока, не означава почти нищо. Защото това е не само очевидно: имаме не просто често срещаната "имитация" на будистки мотиви, а отдавна превърнало се в лична мирогледна позиция въздействие. Постигането на аскезата, добиването на аскетичното като постоянно състояние на тялото и духа тук не е еднократен и декларативен акт. Това също е процес.

Любовната тема в „Мълчания от Надежда“  е по-скоро едно предефиниране на любовта - отвъд привичните мъжко-женски отношения... Но при всички тези откази, оттегляния, тази поезия не представя някакво самозатваряне в стерилни духовни пространства. Тя намира своите кодове на толерантността, на равноправно внимание към животните, например; разнообразие внасят и стихотворения с калифорнийски мотиви.

Лириката на Надежда Искрова остава неизменно диалогически отворена, формално за това свидетелстват и многобройните посвещения - на Екатерина Йосифова, Иван Цанев, Федя Филкова, Едвин Сугарев, Николай Кънчев, Христо Фотев и др. Подборка от по-стари стихотворения в края на книгата свидетелства откъде се оттласкват като поетика и мисловност стихотворенията в третата стихосбирка на Надежда Искрова.

проф. Михаил Неделчев