„В средата на огряната от слънце гостна изникна нов свят, озарен, плаващ като в облаци, спокоен, тих, полюляващ се, който ни караше да застинем и да внимаваме. За какво? Не знаех. Беше се случило изключително събитие, раждането на паралелен свят, появата на друг начин на живот, наситен и ефирен; богат и мимолетен; крехък и силен, който, отдавайки се напълно, запазваше дълбочината на някаква мистерия.

Шопен. Той ме обсебваше. Липсваха ми светлината, спокойствието и нежността му. Следата, която той остави у мене през онзи пролетен следобед по случай деветия ми рожден ден, беше нещо средно между отпечатък и рана. Въпреки че бях млад, изпитвах носталгия; трябваше да разкрия тайната му.“

Една странна и непредсказуема в начина си на преподаване учителка по пиано, която използва стряскащи похвати. Според нея музиката е нещо повече от техническо усъвършенстване: трябва да се отдадеш телом и духом на нейното тайнство. В продължение на няколко години тя преподава на Шмит не само магията на Шопен, но изостря чувствителността и засилва лююбовта му към красотата. 

След 30 години авторът се връща към това минало, вече помъдрял и разбрал най-важното от нейните уроци. Страниците, посветени на музиката на Шопен и нейното въздействие върху душите на слушателите са сред най-красивите в тази майсторски написана музикална приказка.