За Илко Славчев поезията е „началото крехко, откъдето почва безкраят“, а любовта е стихия – мощна и малко тъжна.

Здравка Евтимова

Какво е любовта за Илко Славчев, очевидна и немислима? Хищна птица, светулка, планина, „кълбо от пепелянки“, „молитва със строшени очила“, „пликче за хлебчета“, „среща по стълбите на живота“, храм... Какво ли не още... И е отвъд смъртта и преди живота... А поезията му – взривна, сепваща – хваща за гърлото, подкосява краката, провокира въображението, преобръща мисълта...

Д-р Елена Алекова