„Има само два глагола, които със сигурност мога да спрегна в бъдеще време – ще обичам, ще умра.
Затова, съобщавам ви – преди да умра, ще съм обичала много!“

Както и в „Любовен еликсир”, и в този роман авторът материализира идеи от класическо произведение, в случая „Ромео и Жулиета”, свързвайки ги с трудностите при съзряването – тема, която обича и разработва и в други свои произведения.

Четири „най-добри приятелки в света” преживяват бурята на първата любов, първите предателства, първите рани. Всяка от тях обича, мрази, пише дневник и се бори едновременно за и срещу надигащата се в нея зрелост.

В училищната театрална трупа за края на годината те ще участват в постановка на „Ромео и Жулиета”. Но кой е Ромео? Защо Жулиета е такава? Къде свършва театърът и започва реалният живот?...

Всичко е така объркано – обичайно за майсторското перо на Шмит, който смята за свое истинско призвание театъра.