"Апокалипсисът е дело лично" (разкази), "Не казвай на майка си" (разкази), "1994" (роман), "Пролуката" (есета), това са книгите от Николай Фенерски, видели бял свят до днес. Книгите са като хората, някои са кисели, други горчат, трети са соленосладки. А четвърти се скитосват без цел и посока по света. И заразяват с откровението си.

Човек не може да не се разкрива в писането си. Разкриване напълно, безусловно и абсолютно. Такова е то и в "Любов, подслон, храна и вода". Въздейства обезоръжаващо. После няма място за обвинения и осъждане - или го харесваш, или не. Въпросът е да му дадеш поне един шанс. Разказите са сортирани по настроение - обикновени, хумористични, параноични (от Централата), а накрая е поемата. Туристическа поема. Тя е ключовата в книгата, не се съмнявайте. Дори може да почнете от нея, а за четящите отзад-напред си е тъкмо на място.