Изданието „Децата не приличат на бащите си“ включва повести и разкази от Любен Каравелов.

Всичко, което Каравелов съзадава в литературата, е дело, посветено на една съзнателна и неизменно преследвана цел. Тази цел Каравелов формулира като закономерно изискване в развитието на общата и самобитна култура на народа: „А на българския народ са потребни чисти български книги с български народен дух, с българско направление и с български поглед на книжовното дело, с една дума на българите са потребни повече книги самобитни, нежели глупави преводи.“

Характеристиката на целокупното творчество на Каравелов показва, че този крупен български писател, който полага широките основи на българската литература, остава докрай верен на целите и направлението на нейното развитие, така както той сам с гениална прозорливост за първи път бе успял да ги формулира. Като изображение на определена действителност, повестите и разказите на Каравелов не са могли да не носят отпечатъка и на онази опростеност и примитивност, които са били характерни за неразвитостта на българския обществен живот.

Петър Пондев