„Лятото, в което мама имаше зелени очи” разказва историята на болна от рак жена и нейния син, полски емигранти в Лондон, които прекарват едно последно лято заедно в малко френско село. Докато очакват смъртта ѝ, те общуват истински за първи път, а натрупаната омраза и чувството за вина се стопяват и бавно преминават в обич. След години, вече известен художник, преживял не една сериозна драма, героят се връща към онова лято и се опитва да осмисли преживяното. А зелените красиви очи на майката свързват спомените му.

Като дюля е моята книга – горчива, зная, но без нея зимата би била по-малко цветна. Вземете я вкъщи и я оставете на перваза.

Силен, разтърсващ, дълбоко поетичен, романът се чете на един дъх и обръща душата на читателя с цяла палитра от чувства: омраза и любов, мъка и просветление, гняв и смирение, осъждане и опрощение. Възторжено приет и от критиката, и от читателите, той е оценяван като „една от сензациите на съвременната европейска литература“.