„Лятото с тъжните курви“ е албум със 17 истории и миниатюри, които неизменно започват с едно и също изречение: „Това лято всички курви се влюбиха и платената любов бе по-тъжна от всякога…“. Разказите и миниатюрите се появяват анонимно през юли и август във фейсбук-профила на проекта СМУТ (само малки умни текстове) и дълго време читателите са убедени, че са писани от различни автори и инспирирани от творчеството на скандалната американска фотографка Сали Ман.

През септември 2016 г. Онник Каранфилян създава 17 графики, вдъхновени от разказите, и те се превръщат в албум със състояния в думи и форми, който предизвиква онова трудноопределимо усещане, когато Бог реши да ти бръкне с пръст в пъпа. Гъдел, гадене, смях и тъга. Но защо Бог ще иска да ти бърка в пъпа, питате се? Може би, за да ни напомни самозаблудата, че сме създадени по негов образ и подобие...

Любен Любенов Дилов, по-известен като Любен Дилов-син, е български телевизионен и киносценарист, писател-сатирик, журналист, медиен предприемач и политик. Роден е на 19 ноември 1964 г. в София. Син е на българския писател-фантаст Любен Дилов (1927-2008). Завършва Факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Печатни медии“. Работи като редактор в няколко печатни издания като вестник „Поглед“, списание „Литературна академия“ „АБВ“, „1000 дни“ и др.

От 1990 г. се занимава с телевизия и е двигател и основен идеолог на телевизионните предавания „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“. Автор е на сериалите „Седем часа разлика” и „Sex, лъжи и телевизия“. Сценарист е на филма „Ла дона е мобиле“. Четири пъти е бил председател на журито на „България търси талант“.

След 1997 г. Дилов-син навлиза в политическия живот на България. Той е създател и първи говорител на движение „Гергьовден“, а през 2003 г. става и негов председател. От 2004 до 2009 г. е собственик и редактор на вестник „Новинар“.

Член е на Интернет общество „България“ от 1 май 2001 г. От 2010 до 2014 г. е главен редактор на българското издание на италианското списание „L'Europeo“.

Автор е на книгите: „Неспасяемият език, или детството на идиота“ (1989); „Слави Трифонов: За стърчането“ (2002), „Седнал във въздуха“ (2003), „Хуйку. Български антинародни приказки“ (2008), „Усмихни се България (с илюстрации на Чавдар Николов)“ (2008), „Циганите на Сатурн, бомба в парламента, секс с животни и други предизборни идеи“ (2009), „TILT. Началото“ (2010), „FaceБуки“ (2010), „FaceБуки II“ (2011), „FaceБуки III“ (2013).

За Онник Каранфилян
Роден е на 8 март 1963 г. През 1982 г. завършва Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“ с отличие, като от целия випуск получава пръв дипломата си „отличие с похвала“. Следва графика в Националната художествена академия, в класа на проф. Стоян Стоянов — Течи, и през 1994 г. защитава магистратура.

Дипломната му работа съчетава за пръв път в историята на българската графика (изобразително изкуство) класическите техники на печат (офорт, суха игла, акватинта, литография, релефен печат) с компютърна графика. Негова е и първата изцяло създадена дигитална графика, отпечатана на ръчна хартия „Magniani“ в изключително лимитирана серия от 20 отпечатъка.

Една от дипломните му работи е селектирана за Триенале на изкуствата в Осака през 1994 г. Онник Каранфилян е единственият селектиран сред 19-те български автора, представени с 81 графики. Носител на много награди от международните форуми за графика. Основател на Екслибрис биеналето в България. Oт 1988 г. Онник Каранфилян живее и твори в София.