Ядрото на тази книга е проблематиката на езиковите игри на легитимация. Tя е вдъхновена от анализите на проблеми от ключови работи на Лудвиг Витгенщайн, които се отнасят до случилия се през XX век обрат на философския интерес към обикновения език в практиката и свързаната с него логическа проблематика.

Книгата представя Витенщайновото проблематизиране на философията и нейните граници главно в неговите произведения „Логико-философски трактат" и „Философски изследвания", но удържа и силен акцент върху въпроса: какви са шансовете да се мислят актуални философски проблеми не само чрез негови идеи, но и чрез идеите на аналитични автори (като Питър Стросън и Джон Остин) или на такива по-малко или повече далечни на Витгенщайн и аналитичната традиция, но занимаващи се активно с проблеми на практиката, относими към езиковите игри на легитимация (етнометодолози като Харолд Гарфинкъл, Джеф Колтър, Харви Сакс и автори като Пиер Бурдийо и Жан-Франсоа Лиотар).