Аз съм сила, за да служа е тяхното мото

Твърдината би трябвало да е земя на благоденствие и ред. Деветте ѝ административни кръга от столетия държат помежду си фиктивни граници, а хора и стоки циркулират свободно. Сред децата на Твърдината се раждат две групи със специфични дарби – едните имат съзидателна мощ, а другите деструктивна енергия. Първите стават предводители и управници на областите, на времето, на целия цикъл живот/смърт. Наричат ги жѝвци. Вторите влизат във военни школи. Обикновено не се докосват, а се нападат чрез енергиен поток от разстояние, като насочват дланите си към жертвата. С енергията си могат да отхвърлят хората назад, да ги събарят, да им нанасят рани, да разкъсват телата им. В знак, че идват с мир, те вдигат ръка с длан, обърната към тях. Опасна секта набира сила и осемнайсет години преди настоящия момент извършва нечуван преврат. Воините са на път да спечелят, но любовницата и дясна ръка на техния предводител Чубрин от Кубра ги предава, като го покосява и разкрива предстоящите атаки. Името ѝ е Надара от Злата. Войната, смятана за приключена, е възобновена и тя е свикана в редиците на предишните си неприятели. И се отприщва свят на въображението, както и на водещите събитията емоции. Свръхсили, свръхумения, но любов, омраза, страдание и радост не са отвлечено понятие.

„Очакваше се врагът да опита да направи пробив през девети кръг, Чеврем, към Шака, шестия, заради удобните подстъпи към Майка планина и затова отрядите от четвърти кръг трябваше да подкрепят шаканци в опита им да не допускат войските на Чубрин да достигнат проходите. Сабатин и Невин, които щяха да потеглят незабавно, трябваше да се отправят към най-дългия, но и най-важен проход – Тръница. Тъй като проходът пресичаше Майка планина в най-широката част, а и лежеше далеч на запад, току до северната граница на Чирика с Двола, техният отряд единствен щеше да ползва птици и коне почти през целия път.“

ДИМИТРИНА СЪБЧЕВА е родена през 1983 г. в гр. Бургас. Учила е специалност „Скандинавистика“ и „Етнология и културна антропология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише фантастични разкази. Първата ѝ публикация е през 1997 г. в училищен вестник. Нейни разкази са публикувани в онлайн и печатни вестници и списания. В момента живее и твори в Благоевград. На www.dazhdovnik.com може да откриете нейни свободно публикувани разкази и още нещо. „Лицето на врага“ е дебютният ѝ роман.

През 2011 г. романът „Свободните“ е сред номинираните в категория „Проза“ в Петия национален литературен конкурс „Хермес“, все още неиздаден.