„Лицата на неродените пеперуди“ е повест, в която всяка история има собствен живот, но същевременно е неразривно свързана с другите чрез главната героиня. Това е опит за събиране на парчетата на един разпилян живот в един самосвиващ се глобализиран свят, където насилието се явява одушник и надзирател.

Действието се развива на два континента, в две коренно различни държави – САЩ и България, и прави неочаквани скокове в пространството и времето.

Главната героиня, Адриана Денкова, е българка, родена и израснала в България, в семейство, в което животът е сложна плетеница от насилие, тъга и битка за оцеляване.

И двамата родители оказват огромно влияние върху формирането на характера на героинята: бащата чрез физическото и емоционално насилие, което налага в семейството, майката, чрез страха от това насилие и неспособността да защити дъщеря си.

Сблъсъците на Адриана със самотата и агресията на света са сякаш предопределени от преживяната и предадената в детството травма. Травма, която води до само-затваряне и само-изолация, прикрита с маската на справяща се със всичко, силна жена.

Чрез съдбата на Адриана, книгата докосва две много тежки и наболели теми: тази за домашното насилие и неговите последици върху човешката душа, както и темата за самотата, в която човек попада, когато се спусне по дългия път на себе-търсене. Самота, която в днешния силно компютъризиран свят се самозалъгва в социалните мрежи и води до още по-жестоко свиване в себе си.

Работата на Адриана като следовател в отдел Домашно насилие е реализацията на химерния образ от детските ѝ години – силната жена-воин, която не се спира пред нищо. Но се оказва, че в личен план, тази професия само добавя още демони, които героинята трябва да опитомява, за да оцелее.

Животът на Адриана преминава като главна артерия през творбата, а от там се разклоняват и разплитат като множество вени и капиляри, чужди човешки съдби, опитващи да разпукат пашкулите на живота и да излязат на бял свят. Съдби, като тези на парашутиста, скочил от моста. На седемнадесет годишната Саяна, простреляна в гърдите за сто и петдесетте долара в касата. На седем годишния Ози, смело опълчил се срещу вилнеещия пиян баща. На сержанта, със странния черен хумор, неразбиран от никой друг, освен от бойните му другари. На младия полицай, загубил живота си навръх Нова Година. Тези и още много такива съдби са постоянните квартиранти в сънищата на Адриана.

Това е книга за един дисперсен живот в едно дисперсно време, в което фабулата е като че ли немислима. Всеки ден е самодостатъчна история. Записана на късче бял лист. На салфетка в ресторант. И хвърлена на вятъра. За да достигне, някой ден, може би, до някой, който ще го е грижа. И ще се заслуша. Или зачете. И може би, ще отрони сълза.