Със своите спомени, обемащи десетки хиляди страници, Симеон Радев изпъква като един от най-сладкодумните разказвачи в българската литература, която съвсем не е бедна откъм мемоари. Той ги определя като поредица от книги, носещи общото заглавие „Лица и събития от моето време”. И наистина в тези своеобразни мемоари той не е в центъра на вниманието, а се изявява като изключително внимателен, но същевременно емоционален наблюдател и хронист на събитията и личностите от неговото време.

Шестият том от спомените на Симеон Радев носи заглавие „От Букурещкия мир до Солунското примирие“. Разказът е трябвало да обхване събитията до 29 септември 1918 г., а достига до края на 1914 г. Симеон Радев, престарял и почти ослепял, успява да издиктува само първите ѝ части. Но в тома са включени и негови спомени и бележки за този период, публикувани в българската периодика. Интерес предизвиква „Заговорът за ограбване на България през 1913 г.“, изграден на основата на интимната кореспонденция на гръцкия крал Константин с приятелката му. Там кралят заявява, че е готов да се разправи веднъж завинаги с България.