В началото на 21. век проблемите на национализма са остри, пълни с напрежение и конфликти. Илюзия е, че може да се избере една или повече националистически теории и чрез тях да се чете литературният дискурс.

Разглеждайки българската културна и литературна ситуация от последните тридесетина години, виждаме, че тя би могла да се опише с ракурси от всички известни националистически теории, намерили представителство в българския контекст: тя е и „морална консолидация“, и „териториална концептуална точка“, и „въобразена общност“, и „идентичност в границите на теоретичните интерпретации“, и „национална идея, която осигурява на всеки индивид място, което не е предопределено единствено от неговия икономически статус“, и „етническа нация“ и т.н, и т.н.

В днешно време в българското културно съзнание присъстват всички изброени възможности на национализма и тяхното отчленяване е много трудно. Наличието на национална държава все още удържа националната идея като доктрина на сговарянето и реда, но не може да се отрече сепаратизмът вътре в самата идея.

Именно този широк спектър от основни рефлекси и проявления на националната идея в постмодерната ситуация след 80-те години на миналия век е обект на задълбочено изследване в предлаганата книга.