Имам усещането, че това е най-зрялата ми книга. Чрез тези стихове се доближавам до разбирането ми за поезия.

От автора

С поезията си Иван Странджев се стреми да говори за човека и неговия вътрешен свят, да говори за промените и чувствата, които тези промени предизвикват у човека, да бъде добър и ако е възможно, да направи и други хора добри, да търси мястото на човека на земята и във вселената, да го пази от самотата и егоистичния страх…

Иван Странджев е роден на 12.05.1953 г. в град Пловдив. Учи българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, след това завършва театрална драматургия във ВИТИЗ „Кр. Сарафов”. Автор е на стихосбирките „Думи за спасяване” (1981), „Докосване на светлината” (1984), „Врата в небето” (1990), „Чудо” (1990), „Сънища” (1993), „Всичко това” (2008), „Есенен часовник” (2012), „Когато...” (2013) и на сборника „Три пиеси” (2005): „Навярно нежност”, „Луната всяка сутрин”, „Годеж”. Негови драматургични текстове са и „Любов до поискване”, „Любов или нещо подобно”, „Мили мои” и „Много секси”. Стихове и драматургични текстове е печатал в почти всички литературни издания в България. Носител е на национални литературни награди за поезия и драматургия. Негови стихове са превеждани на чешки, словашки, сръбски, английски, унгарски, руски, бурятски и др. Живее и работи в град Пловдив.

Съдържание:

• Измамна утрин
• На Рожен
• Пролетно
• Сянката на небето
• Лов
• Кръговрат
• Глас
• Разговор с реката
• Разхвърлях букви
• Събуждам се
• Завръщане към поезията
• Следобедно съчинение
• Връх
• Притча XXI
• Лист
• Наводнение
• Вълни
• Предположение
• Несебър през зимата
• Аз стигнах тук
• Римски стадион
• Великата китайска стена
• Трудно стихотворение
• Улица
• Тишина
• Припада здрач зад хълма...
• Почти е пладне и е лято
• Сбогуване с октомври
• Условности
• Зимно влюбване
• Сняг
• Съмнение
• Така ли?
• Ще чуеш изведнъж...
• Завръщането на Одисей
• Раздяла
• Градът (поема)