Личният живот на известните хора винаги е бил предмет на особен интерес на историците. Като че ли именно в тази сфера на познанието историческите изследвания се приближават най-много до вкусовете на широката публика – заради пикантните подробности, заради екстравагантността и безсрамието на онези, които в същото време създават историята. Често историческата истина е толкова любопитна, че прилича на филмов сериал, и фактът, че всъщност става дума за действително случили се събития, е особено завладяващ. Защото в крайна сметка филмовите сюжети твърде често са заимствани от действителността.

Лоренцо де Медичи (1449 - 1492), наричан Великолепния, е изключителна личност с разностранни интереси - истинска еманация на ренесансовата епоха. Той е умел държавник, изкусен дипломат, успешен банкер, изящен поет, хуманист и покровител на изкуствата. Под негово рьководство Флоренция придобива забележителна архитектурна естетика и се превръща в притегателен център за творци от цял свят, сред koumo фигури като Ботичели, Mukeланджело, Донатело, Леонардо да Винчи и др. Създава многолюдно семейство, като повечето от наследниците му са владетели и ключови фигури в Европейския ренесанс, а един от синовете му заема папския престол под името Лъв Х.

В историята Лоренцо Великолепни остава с уникалната система на градско управление, която обезпечава личната му власт, без да накърнява правата и свободите на народа. В сложния свят на италианската политика от XV вeк пък главата на Медичите има основна заслуга за спокойните десетилетия на относителен мир, икономически подем и социално-културен разцвет. Истинският му принос и качества обаче са оценени в пълнота едва след преждевременната му смърт, а годините на управлението му стават символ на една от най-успешните епохи в историята на Апенините.