Личният живот на известните хора винаги е бил предмет на особен интерес на историците. Като че ли именно в тази сфера на познанието историческите изследвания се приближават най-много до вкусовете на широката публика – заради пикантните подробности, заради екстравагантността и безсрамието на онези, които в същото време създават историята. Често историческата истина е толкова любопитна, че прилича на филмов сериал, и фактът, че всъщност става дума за действително случили се събития, е особено завладяващ. Защото в крайна сметка филмовите сюжети твърде често са заимствани от действителността.

Исабел Кастилска (1451-1504) е първата кралица в историята на Испания. Животът й е белязан с редица премеждия, които каляват характера ѝ и изграждат у нея безпогрешен политически нюх. Именно това й помага да се превърне в онзи монарх, призван да консолидира християнската власт на Пиренеите. Постига го безкръвно, с дипломация и династическия брак, а семейството й бързо се утвърждава като символ на обединената държава.

Управлението на Исабел съвпада с края на многовековната Реконкиста и началото на Великите географски открития, които дават значителен тласък в развитието на държавата и възможност да се промени глобалният силов баланс в полза на зараждащата се испанска колониална империя. Времето на Исабел Кастилска обаче носи и тъмната слава на най-безпощадните изстъпления на Инквизицията и фанатичния католицизъм, проекция от убежденията на кралицата.

Колкото и противоречива да е личността на Исабел, тя е владетелят, който възражда Испания и определя дългосрочната посока на възходящото ѝ развитие почти до модерността.