Личният живот на известните хора винаги е бил предмет на особен интерес от страна на историците. Като че ли именно в тази сфера на познанието историческите изследвания се приближават най-много до вкусовете на широката публика – заради пикантните подробности, заради екстравагантността и безсрамието на онези, които в същото време създават историята. Често историческата истина е толкова любопитна, че прилича на филмов сериал, и фактът, че всъщност става дума за действително случили се събития, е особено завладяващ. Защото в крайна сметка филмовите сюжети твърде често са заимствани от действителността.

Филип II (1556–1598) от рода Хабсбург е един от най-великите крале в историята на Испания. В годините на управлението му страната достига зенита на могъществото си и владее територии във всички познати тогава континенти. Воден от дълбоко религиозно чувство, „най-католическият крал“ – както го наричат, презира протестантското учение и води безкомпромисна външна политика. По време на управлението си влиза във военни конфликти с най-значимите владетели на онова време – Анри II, Сюлейман Великолепни и Елизабет I, а мрачната му решителност невинаги е най-успешната стратегия.

Макар и изключително предан на семейните дела, Филип има завиден интимен живот, наситен с перипетии,трагизъм и обрати, заради които е принуден да се ожени цели четири пъти, за да подсигури наследството на кралството и династията. Интересът към него от страна наисторици и романисти не стихва в продължение на столетия: образът му многократно е пресъздаван вхудожествената литература, театъра и киното и именно тези интерпретации са изградили твърде изопачената съвременна представа за личността и управлението му.

Настоящото документално изследване „Личният живот на Филип II“ отсява легендата от действителността и представя владетеля и неговото време в цялата им сложност.