Тритомникът „Летопис на Софийската филхармония“ изследва предисторията на първия български симфоничен оркестър, който поставя началото на 140-годишната история на оркестрова култура у нас. Този оркестър, който познаваме днес, е немислим без основата, създадена веднага след Освобождението. Затова и „летописът“ започва през 1893 г. с появата на Лейбгвардейския оркестър на Негово Княжеско Височество Фердинанд. До 1946 г., когато завършва тази предистория, в София има 2100 концертни изяви на оркестрови формации – на Лейбгвардейския оркестър (1893 – 1938), на Академичния симфоничен оркестър (1929 – 1936), на Царския военен симфоничен оркестър (1938 – 1944), на Българската народна филхармония (1924 – 1927, 1932), на Държавната филхармония (1935 – 1947) и на Държавния симфоничен оркестър (1945 – 1946).

Изданието е разделено на три тома:

• „Летопис на Софийската филхармония: Първа книга (1893 – 1927)“;
• „Летопис на Софийската филхармония: Втора книга (1926 – 1938)“;
• „Летопис на Софийската филхармония: Трета книга (1938 – 1946)“.

Д-р на изк. Андрей Андреев, съставител на този тритомник, е работил по историята на Пловдивската филхармония и опера. Бил е директор на Пловдивската филхармония, на Оперно-филхармоничното дружество и Средното музикално училище в Пловдив, преподавател в Българската държавна консерватория в София, Академията за музикално и танцово изкуство, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Средното музикално училище в Пловдив. Информацията за това издание е събрана от няколко милиона страници периодичен печат и документи.