Отец Димитър е упражнявал доста плодотворна писателска дейност. Той бил надарен като своя брат, писателя Константин Петканов. Малко от това, което е писал – в проза и поезия, е било издадено през годините под псевдонима Димитър Тополин. Пише както проза (разкази, спомени, свидетелства), така и поезия – поеми, оди, сонети. Най-голямата му творба, „Лето Господне“ (отклик на автора върху Жития на светиите и големите християнски празници), е поетичен алманах за всички дни на годината, съдържащ над 1200 стихотворения. Неговото творчество е особено ценно за читателя като свидетелство за дълбока и жива вяра, на откритост и честност при всички житейски обстоятелства.

През всеки час − на сън и свяс,

въпрос един единствен ме смущава -

Живея ли за Божията слава?

Или в съблазън за бъдна казън

аз сея сам всред слабите духовно

и вдъхвам им дихание отровно?...

Да бъдеш глух задрямал дух

към Божието благодатно слово,

то − смъртното ти ложе е готово! ...

И ден и нощ, и слаб и в мощ,

въпрос един единствен ме смущава -

Работя ли за Божията слава?