Онази сантименталност, с която добутваш есента
до ръба на басейна;
жестът, с който покриваш голите ключици;
изобщо удобството, с което нареждаш композицията
между сезоните
раздробяваш есента на малките ѝ есени:
в правия ъгъл на три следобед,
в горния ляв на басейна
навалицата от листа и жълто натежава
тежестта
накланя композицията ушите пищят
от липсата на равновесие балансът губи опора
сезонът се сменя

Откъс от книгата

Надежда Тричкова (1993) е родена в град София. Възпитаничка е на Американския колеж в София и на Единбургския университет, където завършва "Международни отношения". През 2014 г. заема трето място на Националната "Славейкова награда" и е сред отличените участници в 33-тото издание на Националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев", Стара Загора. През 2017 г. става носител на приза Златното яйце в 34-тото издание на конкурса.