Книгата на Ипек Чалъшлар е първата обширна биография на Латифе ханъм, която е била омъжена за Ататюрк (основателя на модерната турска република) в продължение на около две години до развода им през 1925 г. Романът е посрещнат с голям интерес от читателите, тъй като официално нищо не се е говорело за причините за развода на историческата двойка, нито пък се е споменавало нещо за взаимоотношенията Латифе – Ататюрк.

Публикуването на каквито и да е подробности, дори най-бегли данни по темата, са били абсолютно забранени. Биографичната книга обаче извежда в една нова светлина личността на Латифе. Дотогава тя е възприемана като разглезена жена, а в Турция говорели за нея като „нещастието”, сполетяло Ататюрк. Историческите книги и чуждите медии, които по онова време са игнорирали жените, я описват обаче като предвестник на реформите в Турция. В периода 1923–25 г. съпругата на Ататюрк се проявява като прогресивен държавник, без покривало на лицето и същевременно ревностна защитничка за правата на жените. Латифе е играла значителна роля при първите стъпки в годините на създаването на републиката в Турция. Нейно съкровено желание е било да бъде избрана за депутат като е настоявала пред съпруга си да се даде право на жените да влизат в парламента.

След развода с Мустафа Кемал, Латифе преживява половин век в пълна изолация. В завещанието си тя изрично забранява да се говори с роднините ѝ до второ поколение. Написва спомените си, а намиращите се у нея ценни документи предава за съхранение в банков сейф с поръката да ги отворят, когато му дойде времето.