Всеки първи вторник от месеца Кларис Ривиер тайно напуска дома на съпруга си и малката им дъщеря и хваща влака за Бордо, за да посети майка си - Ладивин. Също както съпругът и дъщерята на Кларис не знаят нищо за съществуването на Ладивин, така и самата Кларис е скрила почти всеки аспект от своя живот като възрастна от тази жена, която тя едновременно презира и от която се страхува, но също така и съжалява. Отдавна изоставена от бащата на Кларис, Ладивин работи като чистачка и няма никого освен дъщеря си, която познава единствено под името Малинка. След повече от двадесет и пет години живот в тази измама, идиличното ѝ средностатистическо съществуване, изградено от нулата, вече не може да оцелее зад стените, които е издигнала, за да го защити. Невъобразимото ѝ вътрешно страдание я е превърнало в хладна и затворена жена, а най-близките ѝ остават вечно отвън - наблюдатели, които никога не могат да проникнат във вътрешния ѝ свят.

Когато съпругът ѝ Ришар най-сетне я напуска, Кларис намира утеха в прегръдките на непредсказуем местен мъж - Фреди Молиже. С него тя за пръв път усеща, че е в покой със себе си. Но този покой има ужасяваща цена. Кларис ще бъде брутално убита и за вече порасналата ѝ дъщеря, която също носи името Ладивин - без да знае защо, ще остане да разбере коя е била майка ѝ и какво ѝ се е случило.

„Ладивин" е хипнотизиращ и покъртителен психологически разказ за травма, която пленява три поколения жени. Мари Н Диай, една от най-големите разказвачки на съвременна Европа, описва връзките между хората от вътрешната им перспектива - разчленява ги, разглежда всяко чувство, всяка реакция от всички страни, и същевременно показва, че всички герои носят и прикриват нещо, което не може да бъде обяснено рационално, но което те приемат за истина, тъй като събитията от реалността изглежда го потвърждават.