Курската битка от 5 юли до 23 август 1943 г. обикновено се разглежда като ключово събитие и прелом във Втората световна война между Германия и СССР, като водораздел между две различни фази на войната.

Курската битка, отбелязвана в източниците на Райха като операция "Цитадела", се води с невероятна интензивност, нечовешко ожесточение и напрежение и от двете страни, непознати тогава и на Съветско-германския (Източен) фронт, а и във Втората световна война. Тя носи белези на генерално сражение. Ако се отчитат и въвежданите в брой резерви, в този огромен сблъсък участват общо от двете страни над 4 млн. души, 13 000 танка, 12 000 самолета - повече от Сталинградската битка.

Загубите, които търпят двете страни също са огромни - общо 1,37 млн. души, от които около 400 000 души - безвъзвратни (убити, пленени, безследно изчезнали).

След Курск Германия поема безвъзвратно пътя към пълния разгром - отстъпления, поражения, капитулация.

При такива интензивни сражения, както при Курск, голяма роля играят уменията и професионализмът на участващия в тях команден състав от двете страни, който организира и маневрира подходящи сили и структури, както и да взема адекватни решения в условията на неопределеност и риск. На базата на несложен метод са дадени числени примери от курските сражениея за количествена оценка на поетите рискове и вероятности от неблатоприятни събития.

В предложените 18 очерка е направен преглед не само на непосредствените сражения, но и на редица предшестващи събития, свързани със състоянието на военните икономики, въоръжения и на типа на двете воюващи държави. В текстовете са дадени немалък брой заслужаващи доверие данни за числения състав и загубите на отделните съединения, както и текстовете на важни архивни документи. 

Приложение са и кратки биографични данни за 20 военачалници, взели най-активно участие в курската битка - по 10 от всяка страна.

Това дава възможност на непредубедения читател сам да си направи изводи за разглежданите събития.