Издателство „Екрие“ и Мариела Ганчовска разкриват –

„Купидон е алкохолик“.

Не е вярно, че съм алкохолик. Жените обичат да преувеличават. Но не мога да отрека, че съм ценител на хубавото вино. И когато се поувлека, ръката ми наистина е несигурна. Погледът ми се замъглява и стрелата се изплъзва сама. И точно тогава създавам най-забележителните истории. Първата стихосбирка на поетесата Мариела Ганчовска ще ви разкаже някои от тези истории, превеждайки ви през различните измерения на любовта, която се пие на един дъх и от която не се изтрезнява. 

Купидон

Посвещавам тази стихосбирка на любовта – на нежната, на дивата, на възможната и невъзможнота, на изпепеляващата и на сгряващата, на тази, която като полъх на вятър ни докосва днес, на тази, която дава топло обещание за утре, на тази, която единствена умее да забавя и да забързва до полуда ударите на сърцето ни, да разпилява всичко в нас, да го подрежда отново, да бъде нежно жестока и жестоко нежна, на тази, която владее всичко в нас, до последната точица, а ние съвсем съзнателно или несъзнателно се оставяме да бъде разтопени от ръцете ѝ, на тази, която ни оставя без дъх, но ни дава най-безмилостното, най-разтърсващото, най-силното усещане, че сме живи. 

Мариела Ганчовска

Купидон е алкохолик

Купидон е алкохолик,
който се напива безпаметно
и стреля напосоки
с несигурна ръка.
Буковски също е алкохолик,
но добре го е казал:
„Лудите и пияниците
са последните светци
на тази епоха.”
Аз съм алкохоличка,
но не злоупотребявам
с брендито, а с любовта.
Напивам се брутално
и после повръщам.
И чакам да ме
канонизират за светица.
Достатъчно луда съм
и достатъчно любовно
алкохолизирана.
Буковски,
ти си проклет гений!
Купидоне,
ти си проклет алкохолик!
Следващият път,
когато стреляш в мен,
използвай патрони,
вместо стрела -
така ще боли по-малко.

Дръзка, провокативна и вдъхновяваща, дебютната стихосбирка „Купидон е алкохолик“ на поетесата Мариела Ганчовска скоро ще долети на книжния пазар, за да ви очарова и заплени. 

Стихосбирката представя 80 СТИХА, посветени на ЛЮБОВТА – на нежната, на дивата, на възможната и невъзможната, на изпепеляващата и на сгряващата, на тази, която единствена умее да забавя и да забързва до полуда ударите на сърцето ни, която ни оставя без дъх, но ни дава най-безмилостното, най-разтърсващото, най-силното усещане, че сме ЖИВИ.

В черно-бяла гама са преплетени бяло-черни емоции, облечени в съзвучие от горчиви и сладки моменти, с многоцветни лирични откровения в различни нюанси. Неподправена до безпощадност, тя задава интригуващия въпрос: Прекалява ли ангелът с алкохола и злоупотребяват ли човешките същества с любовта?

Фотографиите в текста са дело на Марияна Гугалова Atelier Guge, а снимката на корицата на Данислава Крумова.