Амелия Личева е поетеса и литературен критик. Професор по теория на литературата в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на теоретичните книги „Истории на гласа“ (2002), „Теория на литературата“ (в съавторство, 2005), „Гласове и идентичности в българската поезия“ (2007), „Политики на днешното“ (2010), „Кратък речник на литературните и лингвистичните термини“ (в съавторство, 2012), „Литература. Бинокъл. Микроскоп“ (2013), „Световен ли е „Нобел“?“ (2019), „Теория на литературата. Новият век“ (2021), както и на стихосбирките „Око, втренчено в ухо“ (1992), „Втората Вавилонска библиотека“ (1997), „Азбуки“ (2002), „Моите Европи“ (2007), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017), „Потребност от рециклиране“ (2021), „Крепости срещу страха“. Нейни стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, испански, полски, словашки, хърватски, унгарски, арабски. През 2023 г. на френски език в превод на Мари Врина-Николов излиза стихосбирката ѝ „Férocement sage“ в издателство „Les Carnets du Dessert de Lune“. През 2025 г. в превод на Марко Видал на испански в издателство „La Tortuga Búlgara“ излиза стихосбирката ѝ „Ferozmente mansa“.

Главен редактор на „Литературен вестник“. Председател на ПЕН център, България. Един от директорите на Софийския международен литературен фестивал. Декан на Факултета по славянски филологии. Носител на отличията „Златен лъв“, Почетен знак на Столична община, Рицар на книгата, „Христо Г. Данов“, „Портал Култура“. Като поетеса е носител на Националната литературна награда „Биньо Иванов“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за „Зверски кротка“ и на Националната награда „Константин Павлов“ за „Потребност от рециклиране“.