Романът „Краят на смяната", номиниран за награда на Европейския съюз за литература за 2020 г., описва реалността от деветдесетте години на миналия век, естетически умело създавайки портрети на личности, тласнати в покрайнините на обществото, и атмосфера на отчуждение.

В този изключително трогателен разказ се преплитат настояще, минало и своеобразно метавреме, в което текат мислите на Наташа.

Мило Масоничич пише за отчуждения, духовно пуст модерен индивид, за непоносимата пропаст между желания и възможности, реален и въображаем живот.

Наташа работи като барманка в бюфета на гарата в Подгорица. Дните ѝ там са еднакви и изпълнени с презрение към работата и живота ѝ. Докато чака смяната да приключи, мислите ѝ преминават през историите на образите, идващи за редовната чаша кафе или ракия, и собственото ѝ нещастно минало, белязано от кризата на деветдесетте години.