„Всички рано или късно достигаме до Финистере – до края на света, с който сме свикнали; на действителността вътре в нас или извън нас, която вярваме, че познаваме.“

През зимата на 1874 година Елизабет Армстронг, единствена дъщеря на заможен предприемач, получава първото писмо от нос Финистере – Краят на света, който се намира в испанската Галисия. 

Розалинд, която изпраща писмата, обещава да наруши упоритото мълчание, с което Оливър Армстронг винаги е обгръщал раждането на дъщеря му в Рио де ла Плата.

Писмата разказват за събития с четирийсетгодишна давност и за пътя от Буенос Айрес до Кордоба, свързал съдбите на Розалинд, Оливър Армстронг, актрисата Ана де Касерес и на изгнаника сред индианците, офицера единак Байгория, който ги взема в плен. Там Розалинд загубва съпруга си и детето, което носи в утробата, ала започва своя собствен „път към Финистере“ – метафора на границата, на крайната точка, в която заставаме лице в лице срещу непознатото и плашещото у самите нас. Елизабет, читателката на писмата, също поема по такъв път, който обаче води към нейния собствен произход.