В края на 80-те и началото на 90-те години дойде „краят на комунизма“. И той беше осъден като „престъпен режим“. Новата „истина“, дошла на негово място бе „демокрацията“ /„нормалната държава“/. От „демокрацията“ се очаквахме само мир и всестранен просперитет. В онзи момент бяхме забравили онова, което знаем – че в античния свят Атинската демокрация е водила постоянни войни. Две години на всеки три Атина е била във война и няма период без война по-дълъг от десет години.

И днес виждаме, че макар главната „заплаха за световния мир“ да се разпадна като форма на власт, войните не спряха. И се появи един „нов“ въпрос, стар колкото света: Откъде идва войната, най-голямото зло в историята на човечеството? Явно не само от „злите“ идеологии, а от по-дълбоки извори, които могат много лесно да употребяват и „добрите“ идеологии; или идеологиите на „добрите“. А как през XXI век може да се направи нация с идеология от първата половина на XX век – и то со подкрепата на глобалистки сили – ако не с война?

Това е главният философско-исторически въпрос, около който се разгръща изследването „Краят на Втората руска революция“ върху конкретно-исторически проблем: отношението руско-украинско в неговата историческа дълбочина.

Александър Кертин е автор на изследвания в областта на история на манталитетите и на отношението геополитика – национална идентичност. Автор е на научните монографии: „Троянският кон. Психоисторически анализ на българския политически радикализъм“ /2007 г./, „Между кръста и меча. Гражданското общество и етнокултурното минало“ /2010 г./, „Епикриза на rusofobiata.bg“ /2020 г./ и „Македония: една история в две метафори“ /2024 г./