Още при появата на абсурда в литературата, трябваше да се досетим накъде сме се запътили. Той беше логична реакция на нелогичните събития, създавани от хомункулуси и ние постепенно стигнахме до пълната условност на съществуването си. Човек за човека стана емотикон.

„Крал, наречен Лир“ е символна пиеса за мига преди великото срутване на клинописната ни цивилизация. По-важно е, обаче, какво ще се случи след завесата, защото идва време, когато изкуството няма да се ражда от страдание, а от непосилна красота.

Засега можем само да се забавляваме с обезсмисляне на страстите.