Съществувал ли е крал Артур, кой е неговият първообраз, къде се е намирал приказният замък Камелот, кои и колко са били рицарите на Кръглата маса? А благородният Ланселот, храбрият Ивайн, феята Моргана, магьосникът Мерлин, Тристан и Изолда с тяхната съдбовна любов - само плод на въображението ли са тези герои, населили страниците и на тази книга?

По тези въпроси учените все още спорят, надделяват ту едни,ту други... И какво от това - крал Артур, неговите верни и смели рицари, бляскавите турнири и съкрушителните бойни победи, прекрасната Гиневра и нейните придворни дами, всички те продължават да съществуват все така магнетични вече 1500 години в предания и легенди, въплътени в произведения на средновековната класика като „Смъртта на крал Артур“ от Томас Малори и „История на британските крале“ от Джефри Монмътски, в многобройните им съвременни адаптации и най-вече в нашите умове и мечти. И сякаш няма друга епоха, в която крал Артур да е бил толкова нужен с ценностите, които въплъщава - честност и доблест, смелост и милост, грижа за слабите и почит към мъдрите - както е нужен днес и на нас.

В основната част от творчеството си авторката на „Парцифал“, Аугусте Лехнер (1905-2000), претворява произведения от древността и Средновековието в съвременни, изпълнени с напрежение творби, като запазва изцяло съдържанието и характера на образите. Нейният талант да доближи отминали епохи до душевността на младите хора ѝ донася световно признание и награди, сред които Австрийската държавна награда и Европейската награда за юношеска литература.