Навсякъде е сиво, светът се разпада и изчезва, почти е изчезнал. Двама души, недъгав и по-малко недъгав, си говорят в присъствието на още двама недъгави. Каквито може би са всички хора. „Цял живот все същите въпроси, все същите отговори" - Казва единият. „Вие сте на земята, за това лек няма" - отвръща другият. И всички чакат да се свърши неопределеното нещо, наречено живот. Самият Бекет смята „Краят на играта" за най-сполучливата си драматична творба, поставяйки я преди знаменитата си пиеса „В очакване на Годо".