В света съществуват над 160 различни валути, всяка от които упражнява монопол в собствената си юрисдикция. Повечето, с изключение на най-търсените, бързо се обезценяват с течение на времето и са слабо приети зад граница. Като се вземат предвид различните трансгранични търкания, ограниченията и конвертирането на валутите, световната финансова система на практика функционира като бартерна система. За родените в „грешната“ държава спестяването на пари става далеч по-трудно. Въпреки, че устойчивият ръст на енергийното производство и разпространението на електрониката са подобрили благосъстоянието на хората, световната финансова система изостава от това развитие и продължава да бъде спирачка за икономическата производителност. Това важи с особена сила за развиващите се страни, но става все по-видимо и в развития свят, тъй като дълговете и дефицитите растат неограничено, а държавите по света се сблъскват с вълни от инфлация и банкови фалити.

Как стигнахме дотук? Защо парите ни през XXI век не са по-добри?

Политиката може да влияе временно и на местно ниво, но това, което движи нещата постоянно и в световен мащаб, са технологиите. Същото се отнася в не по-малка степен и за парите – от мидените черупки до златото, от папирусните менителници до централните банки, от изобретяването на телеграфа до създаването на Биткойн.

В „Крахът на парите“ Лин Алдън проследява еволюцията на парите през призмата на технологиите и се потапя надълбоко в темата, за да види откъде идват парите, накъде отиват и на каква основа стъпват.