Кое е това, което ни струва все по-скъпо, но на което все по-малко разчитаме? Кое е това, което все по-малко разбираме, но от което все повече зависим? Кое може за секунда да превърне живота ни в кошмар дори с липсата си? Това е Държавата!

Не знам дали забелязахте, но на 9 август 2018 г., в разгара на летните отпуски, ние, българите, осъмнахме без държава. Срина се един от най-важните и регистри – търговският. Собствениците на фирми, адвокатите, нотариусите нямаше как да не забележат, че целият търговски оборот в страната е блокиран. Държавата, същата тази Държава, която крепи легитимността си на документи и чиято работа е да гарантира права и да фиксира задължения 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата без прекъсване, си беше дала почивка и ни се извиняваше за причиненото неудобство.

Скандалът бе грандиозен. Медиите писаха за „безпрецедентния срив“, само дето той не беше безпрецедентен. Такъв срив имаше и през 2011 г., ако си спомняте. И не беше единствен. Имаше и други сривове. За някои от тях дори не разбрахме.

Безпрецедентна е само книгата, която държите в ръцете си, защото говори за случващото се така, както никой още не го е правил. На пръв поглед това звучи леко скучно, защото, казват, напоследък всичко важно е скучно... Но повярвайте, не е така – под неизброимите нюанси административно сиво се крие неописуемата перверзия на съвременния живот.

Райна Маркова е автор на сборника разкази "Пого" (1999) и романите "Фани по опасните пътища на светлината" (2001) и "*.log" (2006). През 2004 издателство "Музика" публикува в неин превод "Океан от звуци" - култовата книга на Дейвид Туп за ембиънт музиката. Интересите на Райна Маркова в областта на експериментална музика са довели до редица текстове и преводи на тази тема. Премиерата на нейния първи опит в радиодраматургията, пиесата "Плутон", е на 27 януари, 2008 в ефира на БНР. От декември, 2006 води колонката мрежа/паяжина във в. "Култура".