Марек Биенчик (р. 1956 г.), един от най-ярките есеисти в съвременната полска литература, е познат на българския читател със своята ерудиция и оригинален поглед към извечните въпроси на човешкото съществуване. Той присъства в родното ни литературно пространство с есеистичните си творби „Меланхолия. За тез, които никога изгубеното няма да намерят“ (2002), „Книга на лицето“ (2015), „Прозрачността“ (2020) и романа „Психиатрична болница „Творки“ (2017). „Контейнер“ е петата му творба, преведена на български. Тя е посветена на скръбта, загубата и въображението, изправено пред смъртта. Този своеобразен дневник на траура изследва метафорите, образите и думите, които се раждат в най-критичните моменти от човешкия живот.

Биенчик разсъждава върху начина, по който синовете пишат след смъртта на своите майки, в диалог с Пруст, Флобер, Камю, Барт, св. Августин, Канети, Целан и Бернхард. Мозайката от повествователни фрагменти, микроразкази, стихове и различни прозаични форми включва теми като дишането, фламенкото и естетиката на скръбта. Разнородните части са свързани от общото преживяване на загубата и превръщат личната болка в литература с универсално звучене.