"Модерната държава се формира и утвърждава през периода от XVI до XVIII век, докато конституционното право се появява в края на този период, когато държавата вече здраво се е установила като форма на организация за отделните политически общности на европейския континент и в Северна Америка.

Процесът на централизация на властта се наблюдава още през ранната модерност, когато става ясно, че ако една държава иска да удължи или да подобри своето положение по отношение на другите, тя трябва да създаде единен център, който да монополизира господството над нейната територия, упражнявайки при това управление, с най-малкото възможно посредничество или намеса на други центрове, извън нейния контрол.

Именно по онова време се появява понятието за суверенитет, което прави възможно разграничението "вътре" в държавата и "вън" от държавата. Тъкмо държавният суверенитет разделя тези две сфери, като същевременно ги обвързва взаимно. Докато вътрешната сфера на държавата се свързва с наличието на обществен ред и сигурност, нейната външна сфера се явява своеобразно естествено състояние, което се характеризира с безпорядък и несигурност. В крайна сметка държавата е суверенна, доколкото тя е в състояние да поддържа закона и реда вътре в страната и заедно с това да защитава своите граници срещу външни заплахи. Доктрината за държавния суверенитет получава международноправно признание със сключването на Вестфалския мирен договор от 1648 г., чрез който се слага край на религиозните войни европейския континент."
Из книгата