Китайците наричат Конфуций „най-великия учител” и го почитат почти като бог. Самият той не се е определял като теоретик, а като мъдрец, който изисква и поставя реални цели.

В рамките на дългия си живот от 551 до 478 г. пр.Хр. Кун Фудзъ, Кунг Фу Тсе или Кун Ци У, както различно транскрибират името му, неспирно преподавал на околните философията на познанието и желанието за личностно интелектуално обогатяване. Резултатите от учението му имали за цел да помогнат на последователите му да открият пътя, който ще ги изведе към всичко висше и образцово.

Конфуций обикновено изразявал поученията си в кратки фрази, отворени за различни интерпретации, като сред главните им идеи се открояват значението на добродетелния живот и синовна преданост. Конфуцианството и китайската философия в цялост се фокусират върху практическите въпроси на морала и етиката: как трябва да живее човек, за да усъвършенства себе си и средата си за живот, и как да постигне морална хармония.

В книгата са подбрани 44 от най-значимите притчи на и за философа, допълнени от безсмъртните му истини, изразени в кратки сентенции, приложени по азбучен ред.