Дали е Светла или Вихра няма значение, защото ви предстои да се потопите в един вихър от светло отчаяние, страст, секс и алкохол. До границата на поносимостта. Същата граница, която ежеминутно някое българско момиче прекрачва, тласкано от отчаяние, или подмамено от фалшивата светлина на славата, парите и светския живот.

Светът в краката ѝ

Втората книга на Светла Иванова е неокончателна равносметка с героинята ѝ от романа "Забранено!" - Вихра. Преглед на спечеленото и отнетото, и - не на последно място - вдъхновено и горчиво прозрение, че в превод на български blow job си е тежка работа, а - понякога - и кариера. Иначе щеше да се казва blow holidаy...

Тази книга е всичко друго, но не и ваканция! А този път има още една изненада - сериозното развитие в неподражаемия стил на Светла Иванова - лишен от претенции и маниерничене - потапящ ви в една история, такава, каквато бихте я чули в задимен бар от някой, комуто току-що се е случила.

Любен Дилов - син

Светла Иванова ви провокира, смъква ви в мазето на обществото, срутва одъртели ценностни системи. Нейната героиня е до стъписване откровена. Ще потреперите, ще изпсувате. На героинята не ѝ пука какво си мислите за нея. За нейната безцеремонна кариера-вагина. Младо поколение - присъда за фалша? Или нови ценности? Откровена плесница? Трябва да изтърпите провокативната ѝ изповед. Сигурно е, че ще я запомните. Както се помни красиво събличане.

Димитър Шумналиев

Вихра и водка

Третата книга на Светла Иванова, след "Забранено до 18" и "Светът в (между) краката й)", ни разкрива края на историята с главна героиня Вихра Станишева - известна художничка, попаднала или пропаднала в собствения си вихър. Книга за успеха, цената му, любовта, алкохола, жертвите, без които не може. За кариерата по "онзи начин", изкуството, позволените и забранените неща. За нещата от живота, премеждията на една объркана хубава жена, на едно пораснало момиче. Или просто - книга за една от нас.

"Влюбих се във Вихра. Колкото повече остарявам, толкоз повече не се познавам. Толкоз повече фантазми ме обземат. Вихра е прекрасен обект за въображения. Тя не признава "преди". Преди са нещастните й любови, самоизмамите, разочарованията, превърнати в опит. И малките надежди, че могат да станат големи. Тя се задушава от тях. И така не успява да им избяга, както аз не мога да избягам от нея. Тя не е "преди". Тя следва. Има такива жени: те са нашето продължение. Вихра, чакам те в моята библиотека. Ще те прелиствам, докато се проумея".

Димитър Шумналиев

"А не може ли причината да е следната: Всеки път подхождам с крайна скептичност към книгите писани от жени... именно защото ми се ще, ако е възможно, да бъда излъган в лошите си очаквания. Да бъда внезапно удивен и трогнат от неочаквано майсторство! Може би е така! И ето - четейки страниците на Светла, написани с прям, суров и смел език, с майсторство на сравненията, на моменти родеещо се с това на Чандлър, аз постигам своето! От дълбок и мрачен скепсис да премина към възторг и доволство. Да плесна с ръце изненадан и да кажа: Има и жени, които пишат адски добре, мамка му!"

Калин Терзийски

"Чарлз Буковски носи рокля, живее временно във Варна и... по естествен като дишането начин, продължава историята на една бунтовна вагина. Светла Иванова за трети пореден път успява да превърне в метафора твърдението, че у всяка красива жена се крие една некрасива история, която я прави още по-красива. Без колебание заявявам, че третата част от историята на Вихра Станишева представя един от най-живите и реални женски образи в литературата от последните 10 години. Ана Каренина избира влака, Вихра - водката, БДЖ ще се приватизира... животът си тече, но спрете за миг до фонтана, където Вихра рисува портрети срещу дребни стотинки. Ще се удивите, колко много се вписвате в пейзажа".

Любен Дилов - син