В „Когато сме били птици“ магически се преплитат животът и смъртта, миналото и настоящето, силата на семейните връзки и слабостите на човешката природа.

Жените от семейство Санбернар са живели в Морн Мари, къщата на върха на хълм извън Порт Анджелис, от поколения. Изградена от останките на плантация, която е поробила техните предци, тя се превръща в дом на род, свързан с нещо повече от кръвта. По една жена във всяко поколение е отговорна за преминаването на душите на мъртвите от града в отвъдното. Но връзката на Йеджиде с майка ѝ, Петронела, винаги е била пропита от гняв и пренебрежение, които Петронела упорито носи и на смъртния си одър, оставяйки Йеджиде неподготвена да изпълни съдбата си.

Междувременно, Даруин расте в провинцията с благочестивата си майка растафарианка. Той винаги е спазвал повелите ѝ, особено една - да няма вземане даване със смъртта. Но се налага момчето да прекрачи заръката ѝ, защото единствената работа, която успява да намери, е да копае гробове.

Йеджиде и Даруин ще се срещнат пред портите на Фиделис, най-голямото и най-старото гробище в Порт Анджелис, където мъртвите не лежат спокойно в гробовете си, а търсят някой да чуе гласа им…

Блестящият дебютен роман на Аяна Лойд Бануо преплита елементи от множество жанрове, обединявайки ги чрез заклинателен език, потопен в ритмите, преданията и духа на нейната родина в Тринидад.

„Гардиън“