Повечето от нас имат чувството, че Азът е отделен център на усещане и действие, който живее вътре, вграден във физическото тяло – център, който „се сблъсква“ с „външния“ свят от хора и вещи, като чрез сетивата общува с една чужда и странна Вселена.

В „Книга за табуто да узнаеш кой си“ е застъпена космогоничната идея от философията на Веданта за Вездесъщия Бог, който се е заиграл сам със себе си на криеница: размножил се е в безброй същества – огледални негови образи, маски на Бога – и така се е захласнал в Божествената игра, че се е самозабравил в нея. Това е причинило двойственото его-съзнание у човека, забравил, че е самият маскиран Бог – Абсолютът, който вечно се търси и все не съумява да се намери. Оттук произхождат илюзорните противоречия между различните превъплъщения на Вездесъщия, които враждуват помежду си, самоизяждат се, осакатяват се, мразят се и се убиват, но нерядко – в проблясък на щастлива догадка – се прегръщат и обичат.

Но ако го има това изконно единство между мен и другия, между индивида и Вселената, как така умовете ни са станали толкова тесногръди, че не го разпознаваме?

Алън Уотс е един от най-големите авторитети в областта на източната философия. Именно той в средата на миналия век хвърля мост между Запада и Изтока, въвеждайки западния читател в източната мисъл и култура. Уотс е познавач не само на дзен будизма, но и на индийските и китайските духовни традиции като цяло.