„Пронизваща книга! Забавна е, без да можеш да се разсмееш – тъжна, без да можеш да заплачеш.“ – „Лайф“

През февруари 1945 г., по време на Втората световна война, мирният град Дрезден е изравнен със земята и дава 135 хиляди цивилни жертви. Тези реални събития са представени от Кърт Вонегът в невъзможен разказ по единствения подходящ начин – чрез шизофренията на собствените му преживявания.

Героят му Били Пилгрим се откача от времето и ни повежда в колаж от разпокъсани събития, обрисувани с кратката наситеност на поезията. В неясното бълнуване на травмираното си съзнание той прескача в различни моменти от живота си, умирайки десетки пъти и завръщайки се обратно към живота в опит да разбере непонятната лудост на света.

В своя най-популярен и знаков роман „Кланица пет“ Вонегът обрисува история без злодеи и без герои с абсурдния си и неподражаем стил, в който сълзите от смях преливат в болка. Защото войните не се водят от мъже, а от недорасли юноши, отправили се на кръстоносния поход на децата. Те често влизат в задължителен танц със смъртта, от който никога не излизат.

Така е то.

Кърт Вонегът (1922 – 2007) е американски писател, автор на четиринайсет романа, множество разкази, пиеси и нехудожествени текстове. Участието му във Втората световна война оставя траен белег в съзнанието му и в цялостното му творчество. Острото негодувание на Вонегът към функционирането на човешкото общество се проявява във всеки ред на безкомпромисната му сатира.