В "Капаните на фармацевтиката" Бен Голдейкър изпълнява своето обещание за подробно разглеждане на проблема с измамите на фармацевтичните компании.

Темата за здравето е смъртоносно сериозна, а текстът на задната корица говори сам по себе си. Още с излизането си книгата предизвика масова обществена реакция и в момента тече 12-месечно правителствено разследване на укриването на данни от клинични изпитвания от страна на фармацевтични компании, започнало именно заради трудa на Голдейкър.

Лекарствата се тестват от хората, които ги произвеждат; чрез лошо организирани изпитвания върху отчайващо малък брой необичайни непредставителни пациенти; и се анализират с помощта на методи, които още по самата си организация са деформирани така, че да преувеличават ползите от тях.

Не е изненадващо, че тези изпитвания обикновено дават резултати, благоприятни за производителя. Когато изпитванията пък не се харесват на компаниите, те имат пълното право да ги скрият от лекарите и пациентите – в крайна сметка виждаме само изкривена картина на истинските въздействия на лекарството.

Регулаторните органи виждат повечето от данните от изпитванията, но само от началните етапи от пътя на лекарството, а дори и тогава те не дават тези данни на лекарите и пациентите, нито на други държавни органи. Изкривените данни след това се съобщават и прилагат по изкривен начин.

През четиридесетте си години практика след завършване на медицинското училище лекарите се осведомяват какво действа от случайни приказки, от търговски представители, колеги или списания. Колегите обаче може да получават заплащане от фармацевтичните компании - често необявено, - списанията също, а и пациентските групи. Най-накрая, академичните статии, които всички смятат за обективни, често са планирани и написани от хора, които работят директно за компаниите, без да го разкриват. Понякога цели академични списания са просто притежавани от някоя фармацевтична компания.

И за капак на всичко: за някои от най-значимите и отдавнашни проблеми в медицината нямаме представа кое е най-доброто лечение, защото не е в ничий финансов интерес да се провеждат каквито и да било изпитвания. Това са трайни проблеми и макар някои хора да твърдят, че са ги решили, всъщност те не са успели; така че проблемите си остават и дори става още по-зле, защото се твърди, че вече всичко е наред.

От книгата

♦  ♦  ♦

Бен Голдейкър е британски писател в сферата на науката и психиатър, роден през 1974 г. Автор е на ежеседмичната колона "Псевдонаука" на вестник "Гардиън" и има книга със същото заглавие, публикувана през септември 2008 г.

Голдейкър е син на Майкъл Голдейкър, професор по обществено здраве в Университета в Оксфорд, племенникът на научния журналист Робин Уилямс и пра-пра-правнукът на сър Хенри Паркес. Има две деца.

Голдейкър е образован в Магдален Колидж, Оксфорд, където завършва медицина. Докато е студент издава студентското списание "Оксфорд", от което развива страст към писането.

Голдейкър завършва и университета в Милано, където изучава дисциплини в сферата на когнитивната невронаука. Работел е върху изследвания на мозъчни сканирания на езиковата и изпълнителна мозъчна функция. След като завършва обазованието си в университетите в Оксфорд и Милано, Голдейкър учи клинична медицина и се квалифицира като лекар през 2000 г. с бакалавърска степен по медицина и специализация по хирургия.