Годината е 1913-а. Седемдесет и двама отбрани мъже, албанци мюсюлмани от спорната и до днес област Чамерия, са примамени в Парамития от гръцкия митрополит с маслинова клонка, ала биват избити до крак и душите им, понесени от мътните води на реката на смъртта и ненамерили покой, години наред населяват сънищата и виденията на живите. Сред тях е Авдул, принадлежащ към многолюдна албанска общност от живеещи в сговор поклонници на кръста и полумесеца.

Със сочен език и съпричастност, но и с лек хумор Том Кука разгръща епична сага с разнолики човешки съдби на хора простодушни със старинен бит, на корави мъже и силни жени, на момци и девойки с гореща кръв. „Камъни на самотата“ е историко-битов роман за родова памет, за корени и традиции, за принудително изгнание от родни земи, за първична любов, изпъстрен с поверия, поличби и легенди, пронизан от спомена за миналото и от вездесъщото присъствие на Онази с косата. За да не замлъква, по думите на Том Кука, тревожният глас на Балканите и да не се повтаря случилото се през кървавия XX век.