Щастлив съм, че бях сред първите читатели на новия роман на Красен Камбуров. Категорично твърдя, че съвременната ни литература не познава подобен начин на писане. Модерната българска проза се обогатява с истински шедьовър, който трябва да стигне до възможно най-много мислещи читатели.

Проф. Георги Цанков

Свършено е с Ватерло! Изобщо докога ще живеем в паралелни времена? До смъртта си ли ще се лутаме в паралелни? Омръзна ми! Щом сега сме година 2019-а – нека само в нея да живеем! Нека само тя да е! Защо трябва да прозябаваме едновременно и в 1815-а? Каква ми е оназ година? Какъв ми е Бонапарт? Защо да е мой съвременник? Хубаво, че го запратиха на Света Елена!

– Но императорът и там е твой съвременник – кове Орест. – Един въздух дишаме, драги. Всички българи дишаме въздух проатлантически, пък Бонапарт – чисто атлантически. Разликата е минимална. Къде ще избягаш от паралелните времена?