„Камъчета от луната“ е първият от разказите в едноименния сборник на писателя Павел Нодари.

Разказите са различни по съдържание и стил, но всички носят онази кехлибарена мекота, която показва и приема противоречивата природа на човека във всичките ѝ превъплъщения и цялата ѝ човешка несъвършена красота.

Петър и латвийското момиче Агнесе си припомнят в писма петте дни щастие, което не е било възможно да продължи в реалността. На раздяла Агнесе е подарила на Петър кехлибар, онези камъчета с цвят на огнена луна, недокоснати от нищо, освен от времето.

„Подари ги на момичето, когато го срещнеш“, казва Агнесе, онова момиче, с което любовта ще бъде възможна. И в живота на Петър наистина се появява момичето, на което може и иска да дари мечти – Анна. Изглежда, че щастието е възможно. Но защо тогава, полагайки камъчетата в дланта ѝ, той поглежда към луната и от душата му няма се отронват думите: „Агнесе, любов и грях мой…“?