Чрез романа „Калоян боговенчаният“ Васил Лазаров отвежда читателя в края на XII и началото на XIII век. Повествованието проследява живота на бъдещия български цар Калоян, който в младостта си живее в Константинопол. Там среща своята любов и бъдеща съпруга Анна, която му помага да избяга от знатното пленничество. Поредица от драматични събития изкачват Калоян на царския престол. Като следва познатото му устройство на ромейската империя, той успява да изгради и утвърди стъпка по стъпка Второто българско царство.

Царят е конфликтно раздвоен между неограничените си права на самодържец и типичните за средновековното общество християнски представи за правота, свързани с обожествяване на човечността. Това пропуква неговата хармонична духовна цялост. Раздвоението му е повлияно и от ролите, които изиграват двете жени в живота му: съпругата на Калоян – Анна, която е гласът на съвестта и християнския светоглед, и куманката Белура – олицетворение на първичната, необуздана, разрушителна страст.

В романа се преплитат мотивите за чистотата и съблазънта, целта и цената на духовната жертва за нейното постигане. Действието увлича и пренася читателя в някогашния свят на средновековна България.

Авторът В. Лазаров се е съобразил с новооткритите извори, обогатили през последните години историографската наука. Ето защо повествованието осветлява съществени, но неизвестни факти. Те дават по-логично обяснение за хода на събитията и допринасят за историческата достоверност на романа.

Васил Лазаров е автор на романите „Тройната нишка“, „Крайъгълен камък“, „Парадоксът на любовта“ и „Звънът на камбаните“.